Майка плете мартеници,  за да може детето ѝ да ходи

Майка плете мартеници,  с цел да може детето ѝ да върви на рехабилитация. Може да ги видите всяка февруарска заран, хванати за ръце, да прекосяват пътя към центъра на монтанското село Спанчевци.

Тя отива там, с цел да продава мартеници. Той е с нея, с цел да ѝ оказва помощ.

До нея и децата е неразделно майка ѝ, която работи на три места, с цел да им оказва помощ

Тя е Мими и прави това повече от тринайсет години поради него. Той е Ники и е на двайсет и две, само че е с детска церебрална парализа и има потребност от помощ, грижи и средства за рехабилитация.

Той има право на рехабилитация по клинична пътека, само че местата са лимитирани и чакането за ред е дълго.

Близо 70 години болничното заведение се грижи за хиляди пациенти годишно

„ За 11 март сме планували да отидем на платена рехабилитация, седем дни му е пътеката. Ще си заплатим процедури, спане, ястие. Не е задоволително, само че пък у дома идва рехабилитатор, на който заплащаме, с цел да прави разтривки. Има усъвършенстване от масажите. Дано повече хора закупят мартенички, с цел да съберем сумата и да си платим рехабилитацията “, споделя Мими Ангелова.

Помага му лекарство, което е доста скъпо

Ники приключва самостоятелно образование в профилирана паралелка по компютърни технологии и въпреки към момента да не може самичък да изкарва пари, не се усеща болен.

„ Все едно ми няма нищо, по този начин се усещам аз “, споделя Ники.

Мечтата му е да оздравее и за тръгне самичък.

В мрежата Ники намира другари, които го поддържат и окуражават. Един от тях стартира да му изпраща лечения, от които той се повлиява.

" Бях по-изнервен, в този момент към този момент съм една идейка по-спокоен, макар че болестта ми е такова, че моята нервна система е смутена. Обаче все пак моите другари знаят по какъв начин да ме накарат да се усещам добре и изобщо да не се дразня. Има хора, които вдъхват живец на други хора, че животът е в действителност доста прекрасен! Просто голямо благодаря на моите другари, че са до мен постоянно и че мога да разгадавам на тях. Да, не са доста, само че ги има “, споделя Ники Ангелов.

„ Това ни е фантазията - да може да проходи самичък, да се грижи за него си, да не е подвластен от никой “, добавя Мими.

Освен мартеници, Мими прави и продава храна в бурканчета – с чистите артикули от планината, измежду която живее.

„ Берем борови връхчета, вършим мед, сладко от горски теменужки вършим, мед от глухарчета, мед от акация, лютеници, туршии, сладка, сиропи “, споделя Мими.

Предвестникът на пролетта долетя в хасковското село Подкрепа, известно с многото си гнезда

Ако ги видите някоя февруарска заран там, към този момент знаете: Мими и Ники и продават мартеници за по левче, само че с цялата обич в сърцата им.

След като ги закичим по дърветата, те се носят във въздуха и стават част от праховите частици, които дишаме

Ако желаете да помогнете на Ники и Мими, можете да закупите от мартеничките, които създават, във Facebook групата, която са основали.